ПОРАЗПРА̀ВЯМ СЕ, -яш се, несв.; поразпра̀вя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Разправям се малко, в известна степен. — Не стояхме със скръстени ръце. Поразправихме се добре с тях — каза Величко без отсянка на самохвалство. — Казват, че имало голям бой. Вярно ли е? Т. Харманджиев, Р, 58. Върнах се аз разплакан при дядо си и го карам да отиде да се поразправи с него, а той, нали си беше благ и тих човек, ми вика: „Остави ги тия Крушковци — лоши хора са те“. Б. Обретенов, С, 106. Сигурно полицаят на ъгъла се бе зазяпал или се разправяше с някой вироглав шофьор .. Още малко да се поразправя и Клод ще се добере до спирката. Б. Райнов, ЧЪ, 29.
2. Само несв. Разправям се малко, в известна степен от време на време.